ПРОВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от провисна1 като прил. Който е отпуснат, който виси надолу. От прозореца на горния кат се показва Маца Чучурска, оглежда се бързо, пълното ѝ лице, вече с провиснали бузи, просиява. Д. Талев, ПК, 616. — Я слушай... Утре да не забравиш за ракия... Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Снаха му [на дядо Кънчо] го взе, тури го в торбата .. и се изправи да забради провисналата си забрадка. Ц. Церковски, Съч. III, 8. Най-после вратата на кабинета на министър-председателя се разтвори и чакащите можаха да зърнат за момент големия провиснал нос на Богдан Филов. Д. Ангелов, ЖС, 108. Бачо Киро седна на миндерчето, подви крака. Поприглади провиснали встрани мустаци. Д. Марчевски, ДВ, 38. Дръпна му провисналия крак / и .. го опъна, / и в кола мъртвий труп по-надълбоко втъна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 267.