ПРО̀ВИТАМЍНИ мн. и (рядко) про̀витамѝн ед., м. 1. Спец. Вещества, от които в черния дроб на човека и животните се образуват витамини. По правило витамините се внасят в готов или полуготов вид като провитамини чрез храните от растителен и животински произход. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 98. Веществата, които не притежават действието на витамините, но които като попаднат в животинския организъм, без да минат през твърде много междинни продукти, се превръщат във витамини, се наричат провитамини. Б. Койчев, Б, 30. Човешкият и животинският организъм могат да образуват в своя черен дроб витамин А (ретинол) от неговите провитамини, наречени каротини. Б. Койчев, Б, 38. Около 80 % от провитамините са свързани с мазнината на млякото. Б. Банков и др., ВВ, 100.
2. Фарм. Тези вещества като медикамент. Облепихата е уникално растение, което служи за получаване на масло с високо съдържание на бетакаротини — провитамин А. Провитамини Д, Е, В1, В2.