ПРО̀ВЛАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Геогр. Тясна ивица земя през морето, която свързва две големи части суша, напр. два материка, остров с материк или полуостров с материк. Малкото шествие навлезе в песъчливия провлак между двете Преспански езера. Д. Талев, С II, 58. Лемурия, чиито пукнатини по-късно дали днешните отчупени континенти, които са се обособили и отдалечили един от друг .. по техните проточени по-рано полуостровни връзки и провлаци, а днес изолирани островни суши да са останали и съществуващите отдавна исполински костенурки. Н. Боев, Г, 141. Несебър е разположен върху малък остров, който е свързан със сушата с провлак, дълъг 400 м.
2. Остар. Проход. Това е явно и на картата: Родопите се скачат с Рила само чрез тесния провлак на Демиркапийското бѝло. Ив. Вазов, Съч. ХV, 148. Заранта трите деца слязоха на търновската гара, прекосиха няколко улици, питаха за пътя и излязоха на провлака за Царевец. П. Стъпов, ГОВ, 167. А когато персите .. излезнали против гръците и начнали да влизат в прохода (провлака), храбрите шпартанци с големи щитове в една ръка и с дълги копия в друга толко вещо ги поражавали, чтото в два дни изтребили хиляди неприятелски солдати. Г. Йошев, КВИ (превод), 67. Отвсякъде мъгла, пред нас — къс тесен скален провлак [Кончето на Пирин] — все едно си накрая на света.
3. Мед. Тясна и обикн. удължена тъкан, която свързва две части на един и същ или два различни органа. Тя [щитовидната жлеза] се състои от три дяла — ляв и десен, страничен дял или провлак, който свързва страничните дялове. М. Василев и др., ВБ, 519. Назад кухината [устната] се съобщава директно с гълтача посредством така наречения устен провлак или зев. А. Гюровски, АЧ, 200. Вените добросъвестно служат на своите „колеги“ — артериите, и то не само в случаите на шунтиране. Понякога се случва след зашиване на травмираната артерия тя да се свие като провлак. За да се отстрани такъв дефект, се извършва автотрансплантация от фрагменти от вените. С други думи, върху увредения участък от артерията се поставя „платка“. Док., 2007, бр. 2 [еа].
4. Остар. Канал. За улеснение на работите компанията на провлака изкопа и друга една вада, та докара от Нил сладка вода. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 1933.
ПРО̀ВЛАК2, мн. -ци, м. Диал. Влачене на вълна на ръчен дарак; провлачане. Утре вечер ще викаме мъже на провлак. БД I, 131.