ПРОВЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; провла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Провличам. Той има малко извит нагоре нос .. Държи голяма тояга и провлачва единия си крак. Ив. Карановски, Разк. I, 150. В танцувалния салон останаха да се въртят около десетина двойки и музиката, която по-рано свиреше тържествено и с подчертан такт, сега провлачваше и свиреше вяло. Д. Ангелов, ЖС, 227. От нашето звено никой не провлачваше снопите, а ги вдигахме високо, за да не се ронят. ОФ, 1950, бр. 1809, 2. провлачвам се, провлача се страд.
ПРОВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; провла̀ча се св., непрех. 1. Провличам се, проточвам се. След една борба, която ся провлече много години, най-после премахнаха търговията с роби. Й. Груев, СП (превод), 172.
2. Спец. За течност, обикн. вино, сок, зелева чорба, лепило и др. — изменям консистенцията си под влияние на бактерии, които причиняват слизеста ферментация; точа се, проточвам се. Доливам бурето с вино, за да не се провлачи.