ПРОВЛЀЧЕНО нареч. 1. По начин, който влачи, удължава, продължава; продължително, провлачено, развлечено. Ходя провлечено.
2. По бавен начин; проточено, протяжно, провлачено. Младите гяурки пееха тъжно, провлечено — такива са техните песни, песни на робство и неволя. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 213. Говореше тихо, меко, провлечено, с плавни ръкомахания — като патриций. Й. Вълчев, СКН, 24. Навън се изсвири веднъж провлечено, после три пъти отсечено и пак провлечено. Т. Харманджиев, КЕД, 35.