ПРОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; провлека̀, провлечѐш, мин. св. провля̀кох, провлѐче, прич. мин. св. деят. провля̀къл, -кла, -кло, мн. провлѐкли, прич. мин. страд. провлѐчен, св., прех. 1. Влача бавно нещо като го тегля напред, за да го преместя; провлачвам. Телефонистът .. беше отворил вратата и провличаше телефонни жици. П. Славински, ПЩ, 348. Беше [биволицата] и породиста: едра, дълга, провлякла корем и с голяма любеница между предните крака. Ил. Волен, МДС, 87. ● Обр. Провлича дрипи тоя [облак] тук, / провисва тежко татък друг. К. Христов, ЧБ, 75.
2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност (обувките си, тялото си и др.); влача, влека, провлачвам. Прежълтял и с помътнели очи, Матей провлече крака към пътната врата. Д. Ангелов, ЖС, 278. Тя .. седна на прозореца, пусна си нозете навън, .. и леко провлече снага по стената, достигна да настъпи стълбата .. и... изчезна в мрака. А. Страшимиров, ЕД, 171. Петър придръпна плочата си, намазана с восък. Провлече тънките си пръсти по гладката ѝ повърхност, изчисти острието на стилоса и бавно написа първите букви. М. Смилова, ДСВ, 281. Старецът едва-едва провлича ръка и пипа леко бузата си — следата от бащината целувка още седи. О. Василев, ЖБ, 325. А трети се изправили, така / уж заговорени, обръщат и оглеждат / там минувачите и млади минувачки, / които покрай тях провличат бавно крачки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 253.
3. Прен. Удължавам, проточвам глас, звукове, като говоря или пея; влача, провлачвам. — А аз съм глупава, така ли? — Нее! — провлече глас Пешо. — Защо пък да си глупава? П. Вежинов, СО, 124. Приказва някак по градски, като провлича думите. Кр. Григоров, Р, 104. Те се улавяха ръка за ръка и се въртяха около младоженците .., повтаряха все едни и същи думи като любовни заклинания и накрая провличаха грубите си гласове в песен. Д. Талев, С II, 235. Славейт всякога провлича и никога не повтаря. В. Попов, СбРС (превод) 104.
4. Прен. Удължавам, бавя, забавям нещо във времето; протакам, влача, разтакавам, провлачвам. Църквата не е пуснала. Пустия му поп, като провлече една служба — по-дълга от велики пости. А. Каралийчев, НЗ, 159. Още не си водил преговори с византийците — не знаеш ти какви потайни хитреци са те! Ще провлекат работата, ще я разтакат, докато разберат кое-как е, а в същото време ще съберат тайничко силите си. О. Василев, ЗЗ, 76. Обсадени от римляните и оставени без помощ от Етруския съюз, вейентинците храбро са защищавали и обсадата провлачили десет години. Н. Михайловски, РВИ (превод), 208.
5. Рядко. Докарвам, донасям някого или нещо; довличам. — Нека влече, коладе, коладе ле, / да провлече, коладе, коладе ле. / Напред върви, коладе, коладе ле, / сам си Господ, коладе, коладе ле. Нар. пес., СбНУ VIII, 27.
6. За вода или др. течност — спускам надолу, вертикално; проточвам, провлачвам. Прави впечатление лошото състояние на надписа върху паметника. От падналите и разкривени дървени букви, някога боядисани с бронз, пролетните дъждове са провлекли мръсни ивици, които стигат до самите стъпала на паметника. ОФ, 1950, бр. 1844, 2. провличам се, провлека се страд.
ПРОВЛЍЧАМ СЕ несв.; провлека̀ се св., непрех. 1. За нещо, което е прикрепено, закачено някъде и е обикн. дърпано, теглено, движено — премествам се, придвижвам се бавно, с плъзгане. Платников забрави да навие грамофона, иглата се провлече и задраска, гласът на певицата дебело пропя. Й. Йовков, ПГ, 197. На цвета на обувките отговаряше и цвета на чорапите, .., когато кракът се подаваше напред .. и .. фустата, чиято задна част .. се провличаше обикновено по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 128. Той премина бързо разстоянието, което го делеше от княгинята, грабна ѝ ръката и жадно я целуна. Златните халки на наушниците зазвънтяха тихо, от лявото ухо се провлече бисерната обица. Ст. Загорчинов, ЛСС, 111. ● Обр. Кои виновници отговарят за тази невинна кръв? Де отива краят на жицата, отдето са тегли и провлича цялата върволица на този адски комплот? НБ, 1876, бр. 43, 167.
2. Придвижвам се, движа се бавно, обикн. с пълзене по земята или по някаква повърхност; влача се. Кунка [златката] беше тичала тръс. Тук-там задните ѝ крака бяха се провличали из снега и това беше сигурен белег, че е паднала наблизо. Ем. Станев, ПЕГ, 55. — Слушай — глухо продължи той [Момчил], без да ѝ остави време да отговори, и цялата му едра снага се провлече по дънера и приведе към болярката, — това няма да търпя. Ст. Загорчинов, ДП, 445. От десет минути се канех да стана, да направя двете крачки до масичката отсреща и да взема някоя от разхвърляните по нея здравни брошури .. От стискане юмруците ми бяха побелели, а там, на рамото, се процеждаше тъничка болка. Мислех си, че мога да припълзя или да се провлека до масичката. Г. Величков, НУ, 147-148. // За влечуги (змии, охлюви и др.) — движа се, придвижвам се без крака, по корем; влача се, влека се. По откритите места със съскане се провличаха отровни змии. Гр. Угаров, ПСЗ, 225. Охлювът се провлече по дървото.
3. За път, река или др. дълго нещо — разполагам се по дължина, протяжно, обикн. на дълго разстояние; проточвам се, простирам се. Отдавна вече релсите на юг от Добрич се провличаха из трева и бурен, като мъртви змии. Й. Йовков, Разк. III, 137. Случи се неравно място, изровено от пороища, редки храсталаци, корените на които се провличаха като черни змии над пясъка. Й. Йовков, Разк. I, 157. Гора гъста и равна. Простира ся малко надалеч от Силистра към юг и ся провлича надалече дори до Шумен. Ил. Блъсков, ИС, 97. ● Oбр. Вместо оръжия те [конниците] носеха дълги навити свитъци пергамент .. Вълна̀ от пищни благовония се провлече подире им. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. Над реката се провличаше надълго повясмо лека утринна мъгла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 79.
4. Прен. За време, час, период от време, сезон и под. — изминавам, отминавам, протичам, обикн. бавно; протакам се, влача се. Нощта ѝ натежава все по-тъмна / и все по-глух провлича се денят. Бл. Димитрова, Л, 185. Натъпквам пушката си харна, / па мисля .. / .. / Ала защо се още крият [френците]? / .. / Два дена се така провлича! / Туй веч на нищо не прилича. / Да видим третий ден... К. Христов, ПХ (превод), 6.
5. Прен. Остар. За действие, работа и под. — извършвам се, протичам много бавно, мудно, продължително; протакам се, проточвам се, влача се. На заранта рано Синклер, за да не остави да ся провлича работата по писалищата, упъти ся сам, та раздаде 70 000 лири на които имаха най-голяма нужда. Й. Груев, СП (превод), 306. Атиняните .. предложили много тежки условия и мирът не са сключил. Между туй обсадата на Сфактерия са провличала. Н. Михайловски, РВИ (превод), 142. Има възможност да ся изходатайствува изволение, за да дойдеш да ся доучиш в някой от тукашните университети .. Отговор за това ми прати скоро, зачтото такива работи отеднаж не стават, а ся провличат. АНГ I, 399. Работата много се провлече. Н. Геров, РБЯ IV, 298.
6. Спец. За течност, обикн. вино, сок, зелева чорба, лепило и др. — изменям консистенцията си под влияние на бактерии, които причиняват слизеста ферментация; точа се, проточвам се. И двете повърхности се оставят да съхнат дотогава, докато при пипане те започнат силно да лепнат и лепилото започне да се провлича на конци. Н. Гудев, ПН, 58. Армеята ся провлече. Н. Геров, РБЯ IV, 298. Млякото се вкисна и се провлече.