ПРОВО̀Д1 м. Преносен проводник, тръба, тунел с подходящи технически качества. Един дълъг тръбен провод свързва пистолетите [пробивни] с голям стабилен компресор в специално малко депо, който изтласква сгъстен въздух за пробивните свредели. З. Сребров, Избр. разк., 210. Напорните проводи служат да свържат водохранилището с помпата. Те се правят под формата на тръби и тунели. В. Геров, ПКВ, 113. Проводът е под напрежение. Δ Нови проводи могат да се полагат съгласно одобрен проект. Δ Капацитетът на провода е 35 млн. т петрол. Канализационен провод. Електрически провод.
– От рус. провод.
ПРОВО̀Д2 м. Остар. 1. Книж. Процесия; шествие. Пристанал великолепният жалостен провод на Вишеград. Такъво погребение Прага не бе виждала още от погреба на Пуркине. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 3, 124.
2. Воен. Обоз. Провод — колите и товарните животни, обслужващи войска. Л. Иванович, Ч, 5.
– От рус. провод.