ПРОВО̀ДНИЦА ж. 1. Остар. Жена водач. Андрей едва вървеше след татарката в темната и тясна пещера с хляба. „Скоро ще ни бъде видело — каже проводницата, — ние се приблизяваме към това място, дето съм аз турила свещник.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 48.
2. Прен. Посредница за разпространение на идеи и др. Литературата винаги е проводница на известни идеи, на известен мироглед и светоусещане. Г. Бакалов, Избр. пр, 385.
– От рус. проводница.