ПРОВОЖДАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от провождам1 и от провождам се.
ПРОВО̀ЖДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от провождам2 и от провождам се. — Да пиша, да смятам и да бъда почтен човек — това йе сичко, що зная. В младостта си, за провождание време, съм ся упражнявал в ръкоделието. Кр. Пишурка, ИТ (побълг.), 19-20.