ПРОВОКА̀ЦИЯ ж. 1. Умишлено предизвикателство, подтикване, подбуждане за действие, обикн. насочено към, срещу някого или нещо; подстрекателство. След забраната на най-скандалния ѝ клип по молба на епископа на Монако, тя [Геш Пати] затвърждава убеждението си, че провокацията е част от творческия процес. П, 1991, бр. 1, 11. Беше осъден остро терористичният расистки режим в Претория за непрекъснатите му провокации срещу съседните държави. РД, 1981, бр. 67, 3. През последните дни фашистките елементи във Франция предприеха редица нови провокации. Така на 11 февруари .. те са се опитали да организират манифестация (въпреки че уличните демонстрации през този ден бяха забранени). НМ, 1956, бр. 39, 4.
2. Действие, изказване и под., което е насочено да предизвика определена и целенасочена реакция някъде или у някого. Всяко тяхно [на дамите] движение беше провокация. Ал. Константинов, Съч., 291. — Дух има в тебе, момче, това е. Ако беше жена, щях да ти направя още куп комплименти. — Много ли комплименти правиш на жените? — обади се Надя. — Моля, без провокации .. Иначе и на теб ще направя комплимент. Ем. Манов, ДСР, 163. Когато отрядът е в землянката, отделни партизани или групи правят провокации на отдалечени места, за да заблудят противника. Е. Каранфилов, Б III, 307. В Берлин беше запалена оградата на Райхстага и според хитлеристите извършители на пожара били комунистите .. Светът вече знаеше, че фашистите са способни да извършат най-мрачни дела, да скроят най-долна клевета, но провокация като подпалването на Райхстага едва ли някой е допускал. Мл. Исаев, Н, 223.
3. Действие, постъпка, дейност на таен полицейски агент или шпионин, внедрен в нелегална революционна, терористична или криминална организация с цел да я контролира, обезврежда или да информира полицията за дейността ѝ. Същият този агент правеше провокации и спрямо други хора, и особено с жените. Но предпазливите наши ятаци и помагачи не се хващаха на полицейската примка. Сл. Трънски, Н, 536. На 24 май 1921 година реакцията извършва една низка провокация — неин агент хвърля бомба върху манифестиращите деца. По предварително уговорен план група студенти .. започнали да викат, че комунистите извършили атентата. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 99. — Че как допуснахте вие тази провокация! — махаше той ръце пред полицейския инспектор. — Как не изхвърлихте начаса този хулиган! Г. Караславов, Избр. съч. II, 50.
4. Мед. Изкуствено предизвикване на болестни симптоми при контролно изследване с цел диагностициране, за откриване на алергени или за установяване на въздействието на определен медикамент или резултата от дадено лечение. Излекуването се потвърждава с провеждането на провокация. Ако след провокацията в секрета и нишките в урината не се открият гонококи, контролното изследване се повтаря след един месец. Ил. Петков и др., КВБ, 250.
– От лат. provocatio ‘подстрекателство’ през рус. провокация.