ПРОВЪЗВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; провъзвестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Възвестявам; провъзгласявам. провъзвестявам се, провъзвестя се страд.
– От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941.
