ПРОВЪ̀РВЯМ, -аш, несв.; провъ̀рвя, -иш, мин. св., св., прех. Остар. и диал. Прокарвам връв, шнур, ластик някъде, през нещо, за да се стегне; навървям, прошнуровам. Книгите, воденето на които е задължително за търговците, трябва да бъдат провървени и снабдени с текущи числа на страниците. Хр. Даалиев, ТИА, 148. провървям се, провървя се страд.
ПРОВЪ̀РВЯМ СЕ несв.; провъ̀рвя се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, животни — провървявам се. Циганките взеха да се провървят една по една, да си отиват: всяка носеше по нещо в ръката си или в пазвата си. Ц. Гинчев, ГК, 178. — Ха, за Ивановден са тъкмите, ха!; аз не ща да го видя никакъв, пък да гледам и неговите приятели да ми са провървят в къщата! Ил. Блъсков, ПБ III, 4.