ПРОВЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; провъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. провъртя̀л, -а, -о, мн. провъртѐли, прич. мин. страд. провъртя̀н, -а, -о, мн. провъртѐни, св., прех. Пробивам дупка чрез въртене на свредел и под. Встрани от селото на един речен „заплав“ громолят гатерите на дърворезната фабрика, а само на три километра миньори провъртяват флуоритните залежи по склона на „Петвар“. Н. Хайтов, ПП, 97-98. Един копай, другий лости, / третия разравя. / А някой си с сламка чисти, / дупка провъртява. Ц. Гинчев, ДТ, 25. провъртявам се, провъртя се страд. Кога ся провъртява дърво със свредел, излизат навън стръготини. Й. Груев, Ф (превод), 5.