ПРОГЕСТЕРО̀Н м. 1. Анат. Стероиден хормон, участващ в менструалния цикъл, бременността и ембриогенезата при хората и др. видове, който се синтезира в надбъбречните жлези, половите жлези, в мозъка и плацентата. Знае се, че през време на бремеността фоликулинът и прогестеронът са увеличени, поради което количеството на холестерина в жлъчката също е увеличено. Л. Митов и др., ВБ, 361. От фоликулите [на яйчника] и по-точно от тяхната клетъчна част .. се отделя инкретът естрон или фоликулин .. Другият яйчников хормон — прогестерон .. се инкретира от жълтото тяло. А. Гюровски, АЧ, 314.
2. Фарм. Лекарство, което съдържа този полов хормон, но синтетичен във вид на бял кристалоподобен прах. За лечението на базедовата болест се прилагат още витамини, особено А, полови хормони (фоликулин и прогестерон) през време на климактериума и др. М. Василев и др., ВБ, 527. При наличност на кръвотечение се провежда симптоматично лечение. За целта се назначават средства, които контрахират матката .. Напоследък с успех се прилага комбинацията на естроген с прогестерон. Ил. Щъркалев, Г, 47.
– Нем. Progesteron.