ПРОГЍЗВАМ, -аш, несв.; прогѝзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прогѝзнат, св. 1. Непрех. За земя, почва и др. — изпълвам се, напоявам се с вода и ставам мокър, кален; подгизвам, просмуквам се, нагизвам, пропивам се. Тогава заваляха дъждове. Ден, два, седмица. Всичко прогизна. А. Дончев, СВС, 566. — Края не се вижда на това пусто морабе. Земята прогизна от кръв, а лудите не мирясват. Мл. Исаев, Н, 35.
2. Непрех. За дрехи, обувки и под. — намокрям се обилно, като поемам много течност, вода; подгизвам, нагизвам, промокрям се, просмуквам се, пропивам се. Тревата беше гъсто покрита с едри капки и след всяка утринна разходка маншетите на панталоните и ръкавите на саката ни прогизваха напълно. К, 1968, кн. 8, 29—30.
3. Прех. Рядко. За вода, течност, влага, дъжд — намокрям, навлажнявам нещо изцяло, напълно; подгизвам, нагизвам. Мост се заправи на Луда Яна. Откакто първата копка копнаха, звезда не видяха, ни слънчев лъч ги затопли. Дъждове ги прогизнаха, в душите им мъка натегна. Ламар, ГМ, 42.