ПРОГЍМКА ж. Диал. Умал. от прогима. — Момице мари хубава, / копяличя ми я поатиничя, / .. / та си ми ищя прогимка. Нар. пес., СбНУ VII, 40. Струна нивяста рано подрани, / .., / та че си сготви рана прогимка, / и сготвила я, и отнела я. Нар. пес., БНТв ІV [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)