ПРО̀ГИМНА̀ЗИЯ ж. 1. В миналото — общообразователно училище, което обхваща класовете между основното училище и гимназията. За по-нататъшно учение тя и не помисли — прогимназия имаше само в града. Г. Караславов, ОХ, 9. През един слънчев есенен ден Хаджи Дончо заведе най-малкия си син Митко в града, за да го запише в първи клас на прогимназията. Чудомир, Избр. пр, 177. Учението по онова време не се смята за женска работа, още повече, че тогава в село няма прогимназия, та децата посещават училище само до четвърто отделение. В. Хинкова, ЛНМ, 8.

2. Сграда, в която се помещава такова училище. Прогимназията и основното училище бяха в един двор. Й. Йовков, ПГ, 133. А когато пробиеше звънливата камбанка, която висеше на желязото пред самия вход на прогимназията и свикваше децата в клас, сякаш игли пробождаха сърцето му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 13.

3. Разг. Курс на обучение от V до VII клас включително. — Значи, даскал Митрьо, да ти разправям: едно време, като ни викнеха в Околийския комитет, гледаш един с потури, друг с цървули, .., кой с прогимназия като Карата, кой без отделение като мене. П. Ангелов, Ж, 77. С мъка завърши прогимназията, а от гимназията докара още първия клас толкова двойки, че трябваше да повтаря. П. Спасов, ХлХ, 39.

– От рус. прогимназия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)