ПРО̀ГЛАС м. Остар. Книж. 1. Оповестяване, известяване. От Делхи издали са проглас, в кои налагат на свои съотечественици да ся навсякъде дигнат и да англичани без разлика мало и голямо изтребляват. БДн, 1857, бр. 10, 39.

2. Предисловие, предговор. Проглас към Евангелието.


Източник: Речник на българския език (онлайн)