ПРОГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Провъзгласявам; прогласям, проглашавам. Длъжностите на войводите са: .., да направят план за революцията, .. и най-подир да вдигнат народните байраци и да прогласят Народната свобода. Ив. Унджиев, ВЛ, 184-185. Р у о д и: — А докога във Ури ще търпим / тирански замък в нашата земя? / И ние ли последните ще бъдем, / които прогласяват свободата? Д. Стоевски, ВТ (превод), 162. Лазар стана и продължи: .. Аз казвам да приемем и прогласим днешния ден като най-голем наш празник и свети Кирил и Методий да прогласим за наши най-големи светци. Д. Талев, ПК, 61. Н а й д е н: — Изведнъж го [Живко] прогласиха за майстор! Кой му е видял работата? Р. Стоянов, М, 11. прогласявам се, проглася се страд. и възвр. Довел четите до Балкана, Раковски бързо ги сбра с двете си ръце на връх Юмрукчал и с гордо движение отметна глава. — Тук ще се прогласи българската свобода! — викна той гръмогласно. Ст. Дичев, ЗС I, 437. Най-после реформите се прогласяват .. и в Цариград се вестяват инспектори и комисари, които ще ги турят в действие. Пряп., 1903, бр. 17, 3. И Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи възстанала. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 119.