ПРОГЛАСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от прогласявам и от прогласявам се; провъзгласяване, прогласение, прогласяне, проглашаване, проглашение. И той се хвърли с преданност и трескава горещина в патриотическото движение за прогласяване съединението. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 207. Прогласяването и бързото признавание на Кралството от Великите Сили — е плод на тая конвенция, въз основа на която също Австро-Унгария трябваше да се изложи, дори на риск за война, при спиранието през 1885 г. българските войски в Пирот. Бълг., 1902, бр. 456, 2. Прогласи се независимостта на България .. Прогласяването на българската независимост дойде да обтегне отношенията между Турция и България дотам, че се заговори упорито за възможността от една война между двете страни. РВ, 1909, бр. 60, 2.