ПРОГЛАША̀ВАМ, -аш, несв.; проглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Провъзгласявам; прогласявам, прогласям. Централният революционен Български комитет, .., проглашава. І. Само централният революционен комитет има длъжност да даде знак за общонародно възстание. З. Стоянов, ЗБВ I, 125. Централният български революционен комитет в името на всичките онези, които са го избрали и упълномощили, .., проглашава: I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. След него [Бакон] иде французинът Паскал, .., който проглашава, че всити человеци от начала мира тряба да ся считат като един человек комуто животът не ся прекъсва. Ч, 1870, кн. 1, 21. проглашавам се, проглася се страд. и възвр.