ПРОГЛЀДВАМ, -аш, несв.; проглѐдам, -аш, св., непрех. Остар. Проглеждам. Който е другарувал с Яворов в годините, преди да ослепее, .., когато криеха от него хода на делото и той вярваше, .., че поне едното му око ще прогледа, никога няма да се съгласи с тоя мрачен образ. М. Кремен, РЯ, 31. Устата му зейна съвсем като видя още сънен двете еднакви лица, наведени над него. Черните зеници на сините му очи се свиха като прогледа, после се разшириха от смайване, дори от ужас. А. Дончев, СВС, 197. А откак се срещна Матея Преображенски, очите на Бачо Киро сякаш за втори път прогледаха. Залови се да съчинява книги, а в сърцето му закипя неукротима омраза към поробителите. Д. Марчевски, ДВ, 204. — Лично, за тия млади хора, .., аз предполагам, .., че са идеалисти, .., но те са само увлечени, заблудени, .., не схващат разликата между книгата, която въодушевлява наивните им души, и живота, в който се движат .. Периодът на отрезвлението, обаче ще настане и те ще прогледат. Ив. Вазов, Съч. XIII, 31-32. Близостта до истинската смърт, до суровата действителност и до простите хора от фронта ми бе помогнала да прогледам и да стъпя здраво на краката си. М. Кремен, РЯ, 613.