ПРОГЛЀЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от проглеждам. През това време Младен с едва сдържан копнеж мислеше за проглеждането си. До сега той избягваше да си представя как ще прогледне. Д. Немиров, Др, 132-133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)