ПРОГЛУША̀ВАМ, -аш, несв.; проглуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За силен, рязък шум, звук, музика, гръм и под. — притъпявам слуха (ушите) на някого, като го правя да не може да чува добре, обикн. докато звуча; заглушавам1. Срещу Стойчовата къща ставаше сватба. Ударите на тъпана, пищенето на зурлите, виковете на момците и девойките проглушаваха ушите. К. Ламбрев, СП, 111-112. След пашата яздели .. и другите главатари и бейове, .. Имало и музики, свирели зурни, думкали тъпани, всичко по пътя проглушавали. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318. 2. Като произвеждам, правя силен звук, шум, гръм и под. ставам причина някой да не може да чува добре, обикн. за кратко време; оглушавам1. Селянинът пак бе почнал да пълни пищова и да гърми над главата си. Стига, че ни проглуши ушите, му казаха другите и той си прибра пищова. Й. Радичков, ГП, 98.
3. Прен. С много думи, хвалби дотягам, омръзвам някому. Отглеждало момчето някакви лимонови фиданки в консервени кутии .., а вие проглушихте лагера с приказките за някакъв „преселник“. Цв. Ангелов, ЧД, 140. проглушавам се, проглуша се страд. Корабът се огъваше, тресеше се, скърцаше целият, ушите ни се проглушаваха от рева на океана и свистенето на урагана. Б. Трайков, ВО, 39.
◊ Проглушавам / проглуша света (орталъка). Разг. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз ч е, д а. Говоря постоянно за нещо или някого на всички. Х р и с т о: — Не ми трябате ни вий, ни черквата ви! Една дупка изровихте там — проглушихте с нея света. П. Тодоров, Събр. пр II, 21. — Ти беше проглушил света, че Павел учи за владика, пък то какво излезе... — той погледна Вучо и му смигна. Г. Белев, ПЕМ, 67. Но за това не нему тряба да се стоварят кривите дърва, .., на ония развратители на здравия разум и вкус, които по разни български списания проглушаваха орталъка, че романа на г. А. Страшимирова „Сред мрака“ можал да тръгне алабраца с „Анна Каренина“ от Толстоя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 356. Проглушавам / проглуша ушите някому. Разг. Обикн. с предл. с. Постоянно говоря някому, обикн. за едно и също нещо. — Тоя Господин ни проглуши ушите с хвалбите си. Ст. Чилингиров, РК, 155. Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-туция! .. Те все се надяват надяват на „окръжната телеграма“. Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма. Ал. Константинов, БГ, 110. — Защо бе, чоджум, защо си проглушил ушите на човека с това членство в партията? Какво ще си помисли за нас? Кл. Цачев, СШ, 62.