ПРОГНЕВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прогневя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Разгневявам. В надеждите и радостта си за голямо плодородие никой не искаше да прогневи Бога. Й. Йовков, Ж 1930, 241. И тъй ли ся надяеше ти, че мръсните дела на омразната, на черната ти душа нямаха да прогневят праведнаго Бога? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 145. прогневявам се, прогневя се страд.
ПРОГНЕВЯ̀ВАМ СЕ несв.; прогневя се св., непрех. Остар. Разгневявам се. — Лошо, добро, — махай се, ти казвам! Ти добро думаш, а отподир гроб копаеш. — Гледай го, прогневил се, та не знае що хортува. А. Страшимиров, А, 535.