ПРОГНО̀ЗА ж. 1. Вероятностна специализирана обикн. официално изразена оценка за възможния развой и завършек на някого или нещо (процес, явление и под.) въз основа на известни научни данни, опит и под. А по-нататък тепърва ще видим, още положението не е толкова установено, че да се правят точни прогнози. Ем. Манов, ДСР, 11. Създаваха нов хигиенно-епидемиологичен център. .. Събираха три научноизследователски института от София, прибавяха отдел за социологически проучвания, за прогнози. М. Радев, СР, 7. — Ще има лятна буря! — обърна се развълнувано тя към двамата мъже .. — Съмнявам се — възрази Андрей. — Прогнозата е отлична. С. Чернишев, ВМ, 16.
2. Прогнозиране; предвиждане. Моята прогноза за този човек се сбъдна. Δ Прогнозата на родителите ми, че ще ме скъсат на изпита, ме обезкуражи. ● Със съгл. и несъгл. опред. При търсенето на дълбоколежащи находища от подземни богатства меродавна е геоложката прогноза. ВН, 1962, бр. 3279, 4. Прогноза за нивото на река Дунав. Метеорологична прогноза.
– От гр. πρόγνωσις ‘предзнание’ през рус. прогноз или фр. prognose. — Друга (остар.) форма: п р о г н о̀ з.