ПРОГОВО̀РВАМ, -аш, несв. (разг.); прогово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Проговарям. Няма да забравя имената, вдълбани в мрамора. .. Сред тия имена сякаш проговорвам и малко на кубински. М. Яворски, ЕСВ, 69. А Грозьо и Дойно — те, макар и много да си казваха .., но нито единият, нито другият проговорваха тъкмо онова, което им беше на душата. А. Страшимиров, ЕД, 38. През 1944 г. го арестуват, .., ала той пак нищо не проговорва. Г. Караславов, ПМ, 72-73. Александър изпуши няколко цигари поред, а тя все не проговорваше, сякаш бе го забравила. Л. Дилов, ПБД, 43. Близнаците не смеят да се погледнат — .. Пръв проговорва .. — Да кажем на мама. А. Дончев, СВС, 201. проговорвам се, проговоря се страд.