ПРОГО̀НКА ж. Спец. 1. Проверка на действието, състоянието, годността на уред, машина, апарат; изпитание, проба. Набавихме навреме противопожарни материали, направихме двадесетчасова прогонка на машината и започнахме редовната работа. ОП, 65.

2. Напасване, обикн. на прозорец, врата, капак и под., така че да се затваря, приляга плътно; прогонване. Трябва да се направи прогонка на прозорците и вратите в стаята, че отвсякъде духа.

Метод на прогонката. Мат. Метод за решаване на системи от линейни алгебрични уравнения с тридиагонална матрица.


Източник: Речник на българския език (онлайн)