РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПРОГОРЯ̀ВАМ¹, -а̀ш, несв. (рядко); прогоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. прогоря̀л, -а, -о, мн. прогорѐли, св., прех. Прогарям¹. прогорявам се, прогоря се страд.

ПРОГОРЯ̀ВАМ², -а̀ш, несв. (рядко); прогоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. прогоря̀л, -а, -о, мн. прогорѐли, св., непрех. Прогарям². Кабелите често прогоряват.

Източник: Речник на българския език (онлайн)