ПРОГРА̀КВАМ, -аш, несв.; програ̀кам, -аш и програ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да грача; заграчвам.

2. Граквам за първи път или след като дълго не съм грачил; изграквам. Далече някъде програчи ято гарвани и се изгуби в свъсения, глух хоризонт. Г. Караславов, СИ, 101.

3. Само несв. Граквам изведнъж, обикн. за кратко време, от време на време, на интервали или понякога; изграквам. Над блатото като че пуши загасващ огън. Там често се вият диви патици и гъски, програкат и току се гмурнат в застоялата вода. Кр. Григоров, Р, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)