ПРОГРЕСЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Вървя, развивам се в положителна насока, все по-добре, възходящо; напредвам. Испания ще отиде много далече. Тя има всички условия днес да прогресира бързо. Б. Шивачев, Съч. I, 16. — Народът прогресира, господа, и оставя тия предразсъдъци! Ем. Станев, ИК III, 37.
2. Постепенно се усъвършенствам в някаква определена област и имам успех в кариерата или в цялостната си изява, в живота си; успявам, преуспявам. — Добро е момчето, но няма да прогресира. Трябва да бъде по̀ тарикат. Й. Попов, СЛ, 135. Но ти ще прогресираш. Ти имаш идеи! А. Гуляшки, ЗР, 150. — Няма повече да ти робувам. Разбираш ли? Точка, край! Най-после и аз искам да прогресирам! К. Калчев, СТ, 138.