ПРОГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; прогълча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Започвам да гълча; загълчавам. Не се нарадвала още на тях, току прогълчаха радостно от двора и сестрите на Колето — и двете женени в селото. Ст. Даскалов, СД, 495.
2. Прех. Само несв. Изведнъж, неочаквано и за кратко, от време на време или понякога гълча; изгълчавам. Пръхтят уморени коне, прогълчават мъжки гласове, между които и гласът на Джапара. Й. Йовков, ПК, 16. прогълчава се, прогълча се безл. И тъкмо тя редеше олбите за баница, в двора се прогълча набързо, вратата скръцна и ето ти ги — Данко и Калчо. Ст. Даскалов, БП, 100.