ПРОДАВА̀ТЕЛЕН -лна, лно, мн. -лни, прил. Остар. Юрид. 1. Обикн. в съчет.: продавателен акт (запис). Документ, който продавачът дава на купувача при продажба на недвижим имот или на по-скъпи вещи. А туй какво е? — вика Стрезю и вади из чекмеджето на тезгяха продавателен акт с подписа на дядо поп Никола, на Сирак Донча, на даскал Тошка. Ц. Церковски, Съч. III, 269. Купувачът и продавачът си подадоха ръце .. Направи се продавателен запис. Елин Пелин, Съч. III, 131. Той знаеше, че осемдесет декара ниви .. бяха купувани общо, но случайно в продавателния акт бяха само на името на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1930, 49. За сега още носи гръцко знаме, но подир подписването на продавателния акт в Созопол, знамето му ще се замени с българско. БЗ, 1891, бр. 316, 3.
2. Като същ. продавателно ср. Продавателен акт. — Продадох я вече на него — и .. тръгнаха да направят продавателното. М. Яворски, ХСП, 151. „Аз — гласяха старите продавателни — Пенчо Данчов продавам на Стаю Крекляка бащината си къща .. за 3000 и по словом три иляди гроша.“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 63. Сега ела да свършим, подпиши продавателното. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115.