ПРОДА̀ЖНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което е предало някого или е изменило на някого или нещо. Внезапно Смилецовите привърженици разсвирепяха и се спуснаха с дигнати юмруци въз Балдя. — Предателю! — продажник! Ив. Вазов, Съч. ХIV, 138.
2. Продажен, безчестен, непочтен човек; подлец. — Желю, ние всички сме братя. Но нас ни заблуждават разни банкери, кожодери и продажници и ни смучат кръвчицата. К. Петканов, МЗК, 280. Най-важно, смятат го за честен мъж. Безчестник, / продажник никога не бил. К. Христов, ПП II, 116.