ПРОДА̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от продажен (във 2 и З знач.). В стремежа си да остане „непреклонен“ и „неподкупен“ учителят се сблъсква с политическото лицемерие .. и продажност на своето време. ОФ, 1958, бр. 4165, 3. Твен познава добре и ролята на пресата и нейната продажност и отделя за нея не малко място в своите произведения. С, 1951, кн. 2, 165. Тъй се развиха пороците в нашето чиновничество; по този начин продажността замести дългът на честната служба. Бълг., 1902, бр. 447, 2. Равнодушието на народа, предателствата .. и продажността на българските първенци .. доводили народните мъже до отчаяние. П. Хитов, МП, 146. Има хора, които занимават едно доста високо положение в страната и в народът, — хора за които никога не съм могъл да помисля, .., че те са били способни на такваз подлост и продажност! П. Р. Славейков, ПХС, 13.