ПРОДЕРЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дързък. — Скоро да се махнеш отпредя ми, че ако да не ся повреждаше законят посланнический, сега тя набивах на кол, .., защо тъй требваше да тя накажа за твоята безтидност и за твоите продерзливи думи. Г. Кръстевич, ИБ, 307. Кога отидеш на някой сбор заедно с подобни на тебе, .., безумно и продерзливо дело е да предвосхищаваш по горното място и да сядаш по-напред. Р. Попович, Х, 146.
– От рус. продерзливый.