ПРОДЍРАМ, -аш, несв.; продера̀, -ѐш, мин. св. продра̀х, св., прех. 1. Правя драскотина, разрез, дупка в нещо или някого; прокъсвам, раздирам, разкъсвам. Калфата протегли машината. Нейните железни крака продраха дъските на потона. Ст. Чилингиров, ХНН, 225. Но още с налапването, нещо го [сома] жилна по небцето, продра го и се заби в горната му устна. Д. Калфов, КР, 8.
2. Прен. За звук, въздушна или водна струя, светлина, лъчи и под. –преминавам изведнъж и с голяма интензивност някъде, като оставям следа или се виждам, усещам, чувам; раздирам, процепвам. Коларят се надигна, сви длани пред уста и гласът му продра смълчаното висене. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. Тук-там между тях [лодките] се издигаше висок, бляскащ на утринната светлина воден стълб или продираха водната повърхност бързите бодове на картечниците. П. Вежинов, ЗЧР, 205. От „Ростислав“ прожекторът изви по небето, затрептя синкавият лъч в облаците, като че ли ги продра и се загуби надалече. Д. Добревски, БКН, 112. продирам се, продера се страд.
ПРОДЍРАМ СЕ несв.; продера̀ се св., непрех. 1. Разкъсвам се, раздирам се, разцепвам се. От мъглявините на изток, които все повече се продираха и избледняваха, прозираше лека розова светлина. Съмваше се, идваше ясният ден. Ст. Станчев, ПЯС, 49. Нейде се продират небесата. / Гръмотевици гърмят и тътнат. В. Марковски, ПЗ, 61.
2. За глас — ставам дрезгав, обикн. от простуда или от много викане. Цяла сутрин пях и гласът ми се продра.
3. Със съюз д а и следв. гл. г о в о р я, в и к а м, к р е щ я и под. Много силно, много интензивно правя, върша това, което означава следващият глагол, поради което гласът ми става дрезгав. Продрах се да те викам.
◊ Продирам / продера земята за нещо или някого. Разг. На всяка цена се стремя да намеря, да получа или постигна нещо, правя всичко възможно, за да придобия нещо. Продраха земята, за да получат квартира. ФРБЕ, 216. Продирам / продера ушите на някого. Разг. 1. Като произвеждам силен звук или вдигам голям шум, предизвиквам неприятно слухово усещане у някого. — Харесва ли ви? — попита тя. — Не. Премного крясъци .. Не го слушай, Светла, продра ми ушите от викове. Ат. Мандаджиев, ОШ, 45. 2. Прен. Като постоянно и натрапчиво говоря на някого, обикн. за едно и също нещо, ставам досаден, неприятен. Продра ми ушите с вечното си хленчене и оплакване. Продирам си / продера си гърлото. Пресипвам, преграквам от викане. Войниците я набиха добре .. и я вързаха за сливата. Ивана си продра гърлото да вика. К. Петканов, МЗК, 227. Като си отишли [момчетата], баща им ги попитал: — Е-е, как прекарахте в гората? — Остави се, тате! — рекли те. — Насред пътя ни се строши колата. Викахме, викахме проклетата неволя, гърлата си продрахме, но тя не ни се обади. Ран Босилек, ВП, 53. Прегъвай гръбнак, викай „ура“ и работата е наред. — Викам аз, драги, та чак гърлото си продрах. М. Марчевски, П, 154.