ПРОДУ̀МВАМ, -аш, несв.; проду̀мам, -аш, св., прех. 1. Изразявам гласно мислите си; говоря, изричам. Да, Кукена искаше в тия страшни минути да бъде при Русаля — да му продума тя нещо успокоително, да не е така безпомощно сам. П. Славински, ПЗ, 19. И той обърна гръб на Рашко, направи няколко крачки, но се спря и пак повтори натъртено: — Мисли му, ако продумаш на някого! П. Стъпов, ГОВ, 74. Надничаше от време на време старата Лоева, спираше се при Гашков, продумваше му нещо и пак се запиляваше у дома си. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 165. Иди продумай на Мануша, че не е същият, че е станал друг човек. К. Колев, ТЕ, 76.
2. Започвам да думам, да говоря; проговарям. Ленко дори зина да продума, но си спомни заръката на стринка Минка — никому нищо да не казва, дори на майка си. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 205. продумвам се, продумам се страд.