ПРОДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; проду̀пча, -иш, св., прех. Правя дупка в нещо; пробивам. Не беше много тежък за Стояна големият чук и когато удари с него за пръв път, майсторът изблещи очи и викна: — Ехей! Полека! Ще продупчиш бакъра, полека! Д. Талев, ЖС, 45-46. Вървейки из пътя към черквата, Цонка предпазливо продупчи роклята си на хълбока и овря там оръжието. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 140. Не те ли продупчиха тъкмо тебе с куршум? Д. Талев, ПК, 456. Наоколо му пищяха куршуми. Един продупчи куртката и дълбоко засегна рамото му. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 44. Хероите на тези своего рода поеми .. или избягват във Влашко, или ги продупчи с калъч някой гащат башибозук. П. П. Славейков, Събр. Съч.VІ (2), 365. продупчвам се, продупча се страд.