ПРОДЪЛГОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На който дължината е доста по-голяма от ширината. Пликът беше продълговат, бял, със златни ръбове и щампосана златна корона в ъгъла. П. Вежинов, НБК, 8. Дядо Иван стигна до площада пред кооперативната канцелария, с половин око погледна продълговатата сграда и краката му изведнаж се подкосиха. Ст. Марков, ДБ, 494. Сами [строителите] бяха сковали от дъски продълговата маса и сядаха около нея да пият. Т. Монов, СН, 6.
2. Който има форма с по-голяма дължина, по-дълга от обикновеното, от нормалното; издължен, удължен. На южния прозорец в доста голяма саксия наистина имаше посадени няколко стръка с лъскави продълговати листа. М. Марчевски, ТС, 27. Той [Методи] едва сега си обясни каква беше тая грамадна торта и продълговатите чинии със сандвичи, наредени върху бюфета! Бе забравил за рождения ден на Лина. М. Грубешлиева, ПП, 277. Продълговато лице. Продълговати нокти. Продълговати очи.
◊ Продълговат мозък. Анат. Дял от главния мозък, разположен между Варолиевия мост и гръбначния мозък, който управлява кръвообращението, дишането, слюноотделянето, повръщането и други автономни процеси. Спирането на дейността на дихателния център, който се намира в продълговатия мозък, води в много кратко време до смърт. С. Славчев, ЖББ, 12-13. Сърцето има два центъра на възбуждане: свой собствен — в дясното предсърдие и централен — в продълговатия мозък. Ст. Волев, МС, 36.