ПРОДЪЛЖЍТЕЛНО. Нареч. от продължителен; дълго. Той я изгледа продължително, за да запомни чертите ѝ. А. Гуляшки, ЗВ, 1973, 355. Неизвестният гостенин звънеше нервно и продължително, имаше нещо тревожно в упоритостта, с която натискаше звънеца. А. Наковски, МПП, 219. Болестта му се усилва от ден на ден и той кашля все по-остро и по-продължително. К. Странджев, ЖБ, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)