ПРОДЪ̀НВАМ, -аш, несв.; продъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пробивам, избивам дъното на нещо; издънвам. Той се готвеше да продъни пирогата, да я потопи заедно с нещастните си спътници. Ж. Обов, ДКГ (превод) [еа]. // Повреждам нещо като правя част от него да хлътне или да се продупчи. Буря продъни покрива на Билла. Нов., 2006, бр. 145 [еа].
2. С блъскане пробивам нещо или правя дупка някъде; издънвам. Тя беше кръгла, покрита с червен мокет, с таван от инкрустирано дърво, от който висяха кристални полилеи, само единият да се откъснеше, щеше да продъни пода. Ст. Кисьов, НБС [еа]. — Чакай, че ще продъниш дъската — отмести го Страхил и почна да отхвърля пръстта с лопатата. О. Василев, Х [еа]. По-добре седни, че така ще се треснеш, ще продъниш пода. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. ● Обр. Трясък продъни небесния свод. Гео Милев, ЖП [еа]. продънвам се, продъня се страд.
ПРОДЪ̀НВАМ СЕ несв.; продъ̀ня се св., непрех. 1. Счупвам се, пробивам се и обикн. пропадам надолу. Срита с всичка сила дървената преграда. Тя се продъни с пукот, който я накара да изтръпне. А. Лазаровски, О (превод) [еа]. А всички в купом вярват, че когато си достигнал пода няма накъде повече да падаш. Освен ако подът не се продъни. Сега, 1999, бр. 33 [еа]. Продъни се ледът и аз до колене затънах в студената вода. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа].
2. Разг. Падам, пропадам; издънвам се. Покривът се продъни и ни връхлетя буря от насекоми. Цели облаци падаха мъртви от гредите и стените. Г. Стоянов, ДЦ (превод) [еа]. Внезапно почувства, че земята под него се продънва и той полита нанякъде. Кап., 2007, бр. 22 [еа]. ● Обр. После се дигна топлият вятър, потекоха водите, продъни се и самото небе. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа].