ПРОЀКЦИЯ ж. 1. Мат. В дескриптивната геометрия — изображение на пространствена фигура върху равнина.
2. Спец. Увеличено изображение на екран или друга повърхност с помощта на специално устройство.
3. Прен. Приписване, прехвърляне на идеи, чувства, отношения към други хора или обекти. Устойчивите психологически проекции на личността привличат познати и обработени от културата почерци. М. Иванова-Гиргинова, ЛД [еа]. Целта е да се предизвика поврат в изобразителните средства с насока не към пряката, а към косвената проекция на действителността в творческото съзнание. Ив. Богданов, ЕРЛТ [еа].
– От лат. proiectio.