ПРОЖИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проживѐя, -ѐеш, мин. св. проживя̀х, прич. мин. св. деят. проживя̀л, -а, -о, мн. проживѐли, прич. мин. страд. проживя̀н, -а, -о, мн. проживѐни, св., непрех. и прех. Остар. Преживявам. Проживях аз с брата си цели две годинки и нарадвах се на моминството си. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965 [еа]. Понастоящем, изнурен от старост .., трудост, грижи и разни опасни болести, проживявам в гр. София, поддържан от скромната ми, колкото да не умра от глад, пенсийка. К. Шапкарев, ВБМ [еа].