ПРОЖЍЖ м. Индив. Шум, свистене от изстреляна граната, куршум. От нея трясъка не млъкнал — втора писна / граната: .. / отдолу прасна тя и въздуха раздра / и пукот и прожиж: .. / парчета камъни и прати ги за смърти. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].