ПРОЖИЖА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Индив. За изстрелян куршум — издавам свистене, жежене; просвистявам. Нейде тъп и глух подзет, протътне шум… / Ж-ж-ж — остро прожижи отплеснатий куршум. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].
