ПРО̀ЗА ж. Само ед. 1. Словесно художествено изкуство, при което се използва както всекидневна реч, така и художествена немерена реч, за да се представят измислени или действителни случки, събития. Противоп. поезия.
2. Съвкупност от произведения на това словесно изкуство; белетристика. Противоп. поезия. Неговата проза е изпълнена в сказово-притчов строй, тя е плод на карнавално-гротескови комбинации, построения, картини и шествия, тя е глума. РР, 2002, кн. 1-2 [еа]. Хумористичните сюжети в поезията и прозата на Смирненски се отличават с тематично и жанрово разнообразие. Ж. Иванов, ХС [еа]. При съставянето на втората част на книгата ме водеше още намерението да представя чрез избраните произведения на старогръцката проза по-нелитературната област на елинската литература. Б. Богданов, СЛ [еа]. // Литературно художествено произведение, текст в немерена реч. Все пак анкетата е правена за две различни жанрови форми съвместно и това е знак, че на всички начални етапи на критическия проект те се мислят като съставки на едно цяло, на една нова проза, на една — както сега се изразявам — алтернативна жанрова система. Следва, 2005, кн. 11 [еа].
3. Прен. Делнична обстановка, ежедневност, характеризиращи се със скучно еднообразие, липса на ярки събития, преживявания. След огромната съботна проза... в нощ / неделна, почти религиозна... боже на думите, /прости моите изневери. М. Томова, Е [еа]. В късния следобед още нямаше много хора. .. И никакви вълнуващи залози. Проза. П, 2005, бр. 23 [еа].
– От лат. prosa през рус.