ПРО̀ЗВИЩЕ, мн. -а, ср. Название, име, дадено някому по негова отличителна, характерна черта; прякор. Трябва да се признае, че той напълно оправда това прозвище [Малката секира], като въведе преди десет години данъка добавена стойност с твърдост въпреки многото протести. С, 2004, бр. 4234 [еа]. Той получи ироничното прозвище Живко Милионера и стана най-популярният у нас измамен „богаташ“. Н 55, 2007, бр. 42 [еа].
– От рус. прозвище.