ПРОЗЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Поет. През който може да се прозира, да се вижда нещо, обикн. не съвсем ясно, смътно или не изцяло. Противоп. непрозирен. Урвите стават все по-рунтави и погледът с удоволствие бяга по тъмнозелената им мантия, в диплите на която, под прозирна мрежа от листа, бликат ручейки. Ив. Вазов, Съч. XV, 9. Слънцето се бе стопило някъде в полето и далече наоколо се люшкаше синкава, прозирна мъгла. Вл. Мусаков, СбЗР, 444. Понякога вдигаше чело към небето и диреше бледия сърп на луната през редките прозирни облаци, що се нижеха високо над Босфора. А. Христофоров, А, 836-837. Беше около един часа след полунощ .. Тракийската равнина се губеше в едва прозирната здрачевина на новолунието. Д. Ангелов, ЖС, 115.
2. Поет. За материя, тъкан и др. — който е тънък, фин и прозира. Противоп. непрозирен. Над него [стола] от верандата и колоните се спускаше балдахин от прозирни бледосини коприни. Ст. Дичев, ЗС I, 16. Заловиха се да диплят чалмата — дванайсет аршина най-тънко свилено платно. Било прозирно като паяжина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 311. Прозирна дантела.
3. Поет. За дреха и др. — който е изработен, направен от такава материя, тъкан и прозира. Противоп. непрозирен. Беше облечена в черна, прозирна рокля и носеше на главата си смешна шапччица с дантели. Хр. Пелитев, ХО, 158. — Един червен прожектор и под него аз в съвсем тънка туника, тънка и прозирна! Б. Райнов, ГН, 151.
4. Остар. Който има свойството да пропуска светлината и поради това през него може да се вижда; прозрачен. Когато изследваният материал е прозирен или прозрачен, от него се правят тънки прерези във вид на пластинки и се изследват под микроскоп в пропусната светлина. Н. Николов, М, 102. Между тъмните тела .. има такива, през които светлина проминува, та така тия не ни пречат на окото, когато са насред между светло тяло и тъмно; такива тела ся наричат прозирни (прозрачни). Й. Груев, Ф (превод), 121. Тия неща, през които проминува светлина, каквото що ся бистра вода, стъкло и др., са прозирни. Лет., 1871, 103.
5. Прен. За мисъл, намерение, действие и др. — който лесно става ясен за другите, който има лесно доловим, разбираем смисъл или подбуди; прозрачен. Понякога се налагаше да затварям очи пред дребните увъртвания на мъжете и пред още по-прозирните хитрини на жените, щом станеше дума за пари и сметки. А. Христофоров, О, 122. Златев слушаше Герхард с добродушна усмивка и с практичния си ум четеше неговата прозирна мисъл. Х. Русев, ПС, 100. Не е ли цялата тая работа твърде прозирна! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 49.