ПРОЗОРЛЍВО. Нареч. от прозорлив (в 1 знач.); с умение да се предвиди бъдещето или да се проникне в същността на нещата, проницателно, предвидливо. Ал. Божинов прозорливо предугажда, че така желаният мир .. трудно ще бъде запазен и войната е неизбежна. Дем., 2001, бр. 181 [еа]. Към избора на професия я насочила майка ѝ .. По всичко личи, че добре я е преценила и е постъпила прозорливо, защото Рилка обича това, с което се занимава. УД, 2006, бр. 11 [еа]. Дошло е времето университетът да се заеме със същинските си задачи, прозорливо формулирани още в една дописка на вестник „Ден“. Култ., 2004, бр. 23 [еа]. Можеше .. прозорливо да види не само що е на повърхността, но и онова, що е под нея. Бълг., 1902, бр. 456, 2.